Мъглата

Мъглата....
е невиждано красива...
Обгръща ни в прегръдката си бяла
и като риза на невеста,
във мъниста цяла,
додето погледът ни стига
всичко е покрила...


Мъглата....
истинска и жива ни докосва
танцува покрай нас
със танц на самодива.
Очите ни, челата ни, ръцете ни
целува,
душите ни пречиства и сълзите
скрива.
Мъглата е... невеста - самодива
Мъглата...тя е приказно красива...

Дима Тюлева

***

В планината хладна секват всички грижи
Сърцето - мисли разпилени не гнетят
Лениво дращя по скалата стих,
каквото дойде е добре дошло -
аз съм лодка по вълните.

Хан-Шан

***

Отвред - мъгла.
Долавям стъпки.
Кой ли е това?

Башо

Национален Парк Централен Балкан

Information about Central Balkan National Park in English

Централен Балкан е името на един от трите национални парка в Република България. Той е разположен в средните и най-високи части на Стара планина. Паркът се простира между 500 и 2376 м надморска височина като най-ниската точка е разположена близо до Карлово, а най-високата на връх Ботев. На територията на националния парк са обявени 9 резервата, които покриват обща площ от над 20 000 хектара.

Релефът на Национален парк Централен Балкан е силно разчленен. Високите планински върхове се редуват с дълбоки долини и каньони. В парка е разположена Райчовата дупка, която е най-дълбоката пещера с пропастен характер на територията на България - 377 м. Скални образувания и отвесни каменни масиви заемат над 2000 хектара от територията на парка. Това представлява около 3% от цялата му площ. Сред обектите обявени за скални феномени са Скален мост, Маркова дупка и Калчови камъни. Уникален е районът на Джендемите.В тях на едно място се намират скални образувания, отвесни скални стени и вековни горски масиви. Паркът предлага голямо разнообразие от долини, каньони и ждрела. Някои от най-известните са Теснината на Стара планина, Тъжанското ждрело, долината на река Соколна и други.

Стара планина е планинската верига, разделяща България на две части. Вследствие на това за парка и особено за по-високите части на планината са характерни силните ветровете. В най-горните части на парка често срещани са силните бури. През цялата година температурите са сравнително ниски. Характерна е честата и бърза промяна в метеорологичните условия. Най-променливи в метеорологично отношение са билата на планината на надморска височина от над 1900 м. Връх Ботев e едно от местата, на които са измерени най големи стойности на ветровете и валежите.

От територията на планината извират голям брой от българските реки. От по-големите реки в Северна България от територията на парка извират Вит, Осъм и Росица, а на юг - Тополица, Стряма и Тунджа. На територията на парка се намират някои от най-високите и внушителни водопади в България. Някои от големите водопади в Националния парк са Райското (124,5 м), Карловското (120 м), Видимското (80 м) и Кадемлийското пръскало (72 м). Голяма част от питейната вода в страната извира от територията на парка

Растителният свят в Национален парк Централен Балкан е изключително разнообразен. Установени са близо 2350 вида и подвида растения като от тях около 1900 са видове и подвидове на висшите растения. От тези растения около 220 вида са с лечебни свойства. Могат да се видят 229 вида мъхове и 255 вида гъби. Значителен е броя на ендемичните растителни видове. Видовете с разпространение ограничено в рамките на националния парк са 9. Установени са също и 10 български и 66 балкански ендемични растителни вида. 30 вида са включени в българските списъци на защитените от Закона за защита на природата видове. Могат да се видят 80 вида, които присъстват в Червената книга на България и 9 в Червената книга на Европа. Открити са 10 растителни вида, които са застрашени от изчезване в планетарен мащаб. В световни списъци на защитените растения са включени видовете трансилванска камбанка, звездоцветно шапиче, неразделнолистно шапиче, кернерова метличина, стефчова тлъстига и български скален копър.

Голям е броят на видовете от царство гъби, установени на територията на парка. Открити са около 255 вида гъби, което представлява около 12% от всички видове гъби на територията на Република България. От особено значение са ядливите видове, които представляват интерес и за стопанството. Най-разпространените ядливи видове гъби са манатарките и гъбата пачи крак.

Горски площи покриват над 55% от територията на Национален парк Централен Балкан. Горите с естествен произход са 97% от всички гори в парка. Средната им възраст е над 110 години, а тази на широколистните гори над 120 години.
От особено значение са буковите гори, които са характерни за Стара планина. Средната възраст на буковите гори е 135 години. Тук се опазва най-големия в Европа защитен масив от стари букови гори.

Голямата територия на парка, както и голямото климатично и релефно разнообразие обуславят изключителното разнообразие на животинския свят. В Централен Балкан се опазват 21 световно застрашени вида гръбначни животни. Установени близо 2390 вида и подвида безгръбначни животни - 19, от които, световно застрашени, 6 вида риби (балканска пъстърва, лешанка, главоч, балканска мряна, дъгова пъстърва и сивен), 8 вида земноводни (дъждовник, дългокрака горска жаба, голямата крастава жаба, зелена крастава жаба, жаба дървесница и др.) и 14 вида влечуги ( усойница, живороден гущер, късокрак гущер, кримски гущер, стенен гущер, медянка и др.)

Централен Балкан е едно от последните в Европа места с образци на запазена дива природа, която дава убежище на редки и застрашени животни – вълк, златка, видра (включена в Световната Червена книга), дива котка, трицветен нощник, широкоух прилеп, дългокрил

прилеп, обикновен сънливец, дива коза, царски орел, ливаден дърдавец, белогуш дрозд. Също така паркът е признат от множество орнитологични организации за зона от особено значение за опазването на птичия свят. В парка се срещат 225 вида птици, от които около 125 гнездят на територията на парка. Бозайниците в парка са 59 вида. Всички от установените видове прилепи са обявени за застрашени животински видове в Европа, а осем от тях са застрашени в световен мащаб. Това е най-важната в света защитена територия за полубеловратата мухоловка, южния белогръб кълвач, бехщайновия нощник, лалугера, планинското сляпо куче, както и място със световна значимост за птиците от алпийския биом. Срещат се лисици, зайци, таралежи, стада от диви свине и сърни. Тук се намира и най-голямата популация от кафява мечка, обитаваща защитена територия. Национален парк “Централен Балкан” е от световно значение за царския орел, който също е световно застрашен вид.

В националния парк най-добре е развит пешеходния туризъм. Създадени са множество маршрути и туристически пътеки, а също така 10 маршрута за конен туризъм, както и няколко пътеки създадени специално за велосипедисти. Конния туризъм се практикува усилено през последните години.

Създадени са маршрути с цел наблюдение на специфична флора и фауна, както и на историческите и културни забележителности, разположени на територията на парка. При археологически разкопки в някои части на парка са открити множество предмети свидетелстващи за развититото в миналото тук занаятчийство. Открити са предмети от керамиката, дърворезбата, иконографията и други.






Повече информация за НП Централен Балкан:
- Уикипедия
- Официален сайт на НП Централен Балкан
- http://www.visitcentralbalkan.net/
- “Асоциация на парковете в България”

Поглед към Дома

Дом... това е думата, която ми навяват чувствата, спомняйки си за Балкана. Дом... жив дом. Домът, сътворен за нас и ние за него. Всичко като част от цялото. Свързани с невидимите нишки живеем и сме част от мрежата, по която тече енергията, наречена Живот. Човек се чувства жизнен, бродейки сред дивото, защото дивото това е изначалното. Бидейки част от този изначален замисъл там той се променя, връща се на пътя. Умът му се избистря и успокоява, градските му грижи избледняват, загубвайки своята "важност" и живота в града започва да изглежда като сън, бленуване... Фокуса се измества върху много по "прозаични" наглед грижи като храна, вода, почивка. Изострените сетива не пропускат вече песента на птиците, движението сред тревите, полъха на вятъра, носещ мириса на това, което Е. Човек тогава се изпълва с удоволствие - удоволствието от дишането на живия въздух, приемането на живата вода и благодарност за честта да бъде част от това безкрайно многообразие в проявленията на силата наречена Живот. Поглъщайки жадно от Извора човек се чувства жив - буквално и цялостно. Пълен, сигурен, спокоен... като у Дома.

Огънят отвътре

Учителят прекарал една нощ със своите ученици и им казал да запалят огън, за да поседят и да си поговорят. „Пътят на духовното развитие прилича на огъня, който гори пред нас — казал той. — Човекът, който иска да го разпали, ще трябва да си има работа с неприятния дим, който затруднява дишането му и предизвиква сълзи в очите му. Така се събужда неговата вяра. Въпреки това, щом огънят се разпали, димът изчезва и пламъкът осветява всичко наоколо, осигурявайки топлина и уют“. „А какво от това, ако някой друг разпали огъня за него? — попитал един от учениците. — И ако някой друг ни помогне да избегнем дима?“ „Ако някой постъпи така, той е лъжеучител. Учителят е способен да запали огън, където си поиска, или да го загаси всеки път, когато поиска да го стори. И понеже той не е научил никого как се разпалва огъня, вероятно ще остави всички в тъмнина“.

Паулу Коелю, "Мактуб"

...

Това лято ми донесе едно прозрение, което, разбира се, не претендира за универсалност. Около месец, два след като се прибрах в България, след повече от месец престой в Лондон, разбрах какво ми е липсвало на Острова освен близките, разбира се. Отговора беше прост защото не идваше от ума - в нашата земя има повече от елемента Огън. Това разбрах на връщане от устието на р.Ропотамо, преминавайки по най-високата дюна в страната, наблюдавайки блаженно залязващото слънце. Мисля, че човек след като се роди на определено място и живее там през годините на своето израстване неговите тяло, ум, психика се оформят съобразно енергията на даденото място. Т.е. ако човек отиде на място с друг спектър от енергии обикновено е съпътстван от усещането за непълнота и някакъв дискомфорт. Разбира се това може да бъде обяснено с носталгията, липсата на близките, приятелите, несигурността на новото място, но според мен има и нещо друго и то е непривичния спектър на енергията на новото място. Великобритания е богата на елемента Вода. Усещането е съответно влажно, хладно... Италия въпреки географската си ширина не предизвика у мен усещането за същия спектър на енергиите като в България. Там, разбира се, има много повече Огън от Англия, но в България той сякаш е "по-червен", по-наситен и повече. Усещането ми е, че е малко повече от балансираното - съвсем малко, като за подправка.